Стресът, безсънието, ниската кръвна захар, големите физически усилия, жестоките диети, анемията, инфекциите могат да провокират епилептичен пристъп
Епилепсията е хронично и нервнопсихично заболяване, за което са характерни внезапно настъпващи и повтарящи се през различни периоди от време пристъпи от разстройство на съзнанието, което се причинява от двигателните, сетивните, вегетативните и емоционално-психичните функции на главния мозък.От съществено значение е да се знаят следните основни неща: епилепсията не е фатално и страшно заболяване, особено когато се диагностицира правилно и се лекува оптимално. Трябва внимателно да се наблюдават симптомите, които ще ви насочат към търсене на специализиран преглед и изследване, трябва строго да спазвате предписаното ви лечение и съответен режим. Епилепсията е заболяване на ранното детство, пубертета и младата възраст (до 30-35-годишна възраст). Епилептичните припадъци могат да бъдат с различна честота - от няколко на ден до един-два годишно. Срещат се случаи с десетки припадъци за едно денонощие и това обикновено е при някои видове епилепсия при деца до 3 години. В някои случаи припадъкът се предшества от психични симптоми - внезапно чувство на страх, тревога, напрежение, слухови халюцинации и още много подобни симптоми. Провокиращи фактори за епилептичен пристъп са: стресът, безсънието, ниската кръвна захар, силните физически усилия, жестоките диети, анемията, инфекциите (грип най-често). Не трябва да се отминават и фактори като прекаляване с телевизия и компютърни игри, приемането на някои лекарства, прегряване или силно охлаждане, слънчево изгаряне, злоупотреба с алкохол, кофеин, никотин, и дехидратация. Диагнозата се основава на подробна анамнеза и на няколко специализирани изследвания. Състояние след единичен епилептичен припадък, без убедителни данни за начало на епилепсия, не е основание и мотив да се назначава антиепилептичен препарат.Храненето на епилептично болните не би следвало да се различава от едно нормално хранене, богато на витамини и структурни вещества. Не са известни хранителни вещества, които предизвикват пристъпи или подхранват склонността към пристъпи. Напротив, диетичните рецепти не могат да предотвратят появата на епилептични пристъпи. Изключение представлява само така наречената кетогенна храна, която в много редки случаи повлиява благоприятно на пристъпите. Тя се състои предимно от мазнини и белтъци и произвежда потискащо пристъпите свръхокисляване на кръвта. Тази диета не е ефективна при всички случаи на епилепсия, може да влезе в употреба само по изключение. Трябва да знаете и това, че тя не може да се провежда в домашни условия, а само в специализирани клиники. Доверието в официалната медицина обаче се разклаща, особено когато не се постигне веднага успех при лечението или когато може да се постигне само частичен. Тогава някои пациенти търсят други методи за лечение и се обръщат към природолечители, хомеопати или знахари - може би окуражавани от сензационни материали в списания, по радиото и телевизията. Запомнете!Възхваляваните лечения с хомеопатични лекарства, пресни или сушени ядки, шприцове, тайни прахове, магнитни и електрометоди, разбира се, не носят подобрение, а в повечето случаи драстично влошават състоянието. Прилаганата акупунктура също не е в състояние да подобри ситуацията на пристъпите при епилептично болни хора.В контекста на казаното е полезно да се знае, че около 10 на сто от хората могат да получат един-два припадъка през живота си, без да става дума за епилепсия и да се провежда лечение. Лечението при установена диагноза се провежда с антиепилептични препарати, по строго определена схема и доза, в зависимост от възрастта, типа припадъци, честота, ЕЕГ-находка и редица други фактори. Липсата на пристъпи в течение на три и повече години е основание за постепенно спиране на лечението, без да има гаранция за рецидив. Лечението при епилепсиите е фармакологично с антиепилептични медикаменти и нефармакологично (хирургично, вагус нервна стимулация и кетогенна диета). Механизмите на действие на антиепилептичните медикаменти са свързани с потискане активността на невроните чрез повлияване на процесите на възбуда. Фармакологичното лечение цели преустановяването на епилептичните пристъпи. Основно правило е лечението с антиепилептичните медикаменти да се започва след 2 и повече не провокирани епилептични пристъпа, но при хора с органично мозъчно увреждане и начален епилептичен статус лечението се започва след първия пристъп. Изборът на конкретния антиепилептичен медикамент зависи от вида на епилепсията и типовете епилептични пристъпи. Някои неподходящо избрани антиконвулсанти могат да влошат епилептичните припадъци.Внимание!Началното лечение с правилно подбрания медикамент преустановява епилептичните припадъци при около 47% от случаите, още около 13% се повлияват от замяната с втори подходящ антиконвулсант, само 1% допълнително се повлиява от трета монотерапия.При останалите 40% от болните с епилепсия припадъците се повлияват по-трудно и се налага комбиниране на два, в някои случаи и на три антиепилептични медикамента. Лечението с антиконвулсанти се провежда от 3 до 5 г. според вида на епилепсията.Част от трудно лечимите епилепсии са подходящи за оперативно лечение. Прогнозата, т.е. преустановяване на епилептичните припадъци, зависи от вида на епилепсията и причините за нея. Задачата на невролога при наличие на епилепсия е да постави правилната диагноза на вида на епилепсията, типа пристъпи, да определи причината след проведените изследвания и да започне своевременно антиепилептично лечение.
Епилепсията е хронично и нервнопсихично заболяване, за което са характерни внезапно настъпващи и повтарящи се през различни периоди от време пристъпи от разстройство на съзнанието, което се причинява от двигателните, сетивните, вегетативните и емоционално-психичните функции на главния мозък.От съществено значение е да се знаят следните основни неща: епилепсията не е фатално и страшно заболяване, особено когато се диагностицира правилно и се лекува оптимално. Трябва внимателно да се наблюдават симптомите, които ще ви насочат към търсене на специализиран преглед и изследване, трябва строго да спазвате предписаното ви лечение и съответен режим. Епилепсията е заболяване на ранното детство, пубертета и младата възраст (до 30-35-годишна възраст). Епилептичните припадъци могат да бъдат с различна честота - от няколко на ден до един-два годишно. Срещат се случаи с десетки припадъци за едно денонощие и това обикновено е при някои видове епилепсия при деца до 3 години. В някои случаи припадъкът се предшества от психични симптоми - внезапно чувство на страх, тревога, напрежение, слухови халюцинации и още много подобни симптоми. Провокиращи фактори за епилептичен пристъп са: стресът, безсънието, ниската кръвна захар, силните физически усилия, жестоките диети, анемията, инфекциите (грип най-често). Не трябва да се отминават и фактори като прекаляване с телевизия и компютърни игри, приемането на някои лекарства, прегряване или силно охлаждане, слънчево изгаряне, злоупотреба с алкохол, кофеин, никотин, и дехидратация. Диагнозата се основава на подробна анамнеза и на няколко специализирани изследвания. Състояние след единичен епилептичен припадък, без убедителни данни за начало на епилепсия, не е основание и мотив да се назначава антиепилептичен препарат.Храненето на епилептично болните не би следвало да се различава от едно нормално хранене, богато на витамини и структурни вещества. Не са известни хранителни вещества, които предизвикват пристъпи или подхранват склонността към пристъпи. Напротив, диетичните рецепти не могат да предотвратят появата на епилептични пристъпи. Изключение представлява само така наречената кетогенна храна, която в много редки случаи повлиява благоприятно на пристъпите. Тя се състои предимно от мазнини и белтъци и произвежда потискащо пристъпите свръхокисляване на кръвта. Тази диета не е ефективна при всички случаи на епилепсия, може да влезе в употреба само по изключение. Трябва да знаете и това, че тя не може да се провежда в домашни условия, а само в специализирани клиники. Доверието в официалната медицина обаче се разклаща, особено когато не се постигне веднага успех при лечението или когато може да се постигне само частичен. Тогава някои пациенти търсят други методи за лечение и се обръщат към природолечители, хомеопати или знахари - може би окуражавани от сензационни материали в списания, по радиото и телевизията. Запомнете!Възхваляваните лечения с хомеопатични лекарства, пресни или сушени ядки, шприцове, тайни прахове, магнитни и електрометоди, разбира се, не носят подобрение, а в повечето случаи драстично влошават състоянието. Прилаганата акупунктура също не е в състояние да подобри ситуацията на пристъпите при епилептично болни хора.В контекста на казаното е полезно да се знае, че около 10 на сто от хората могат да получат един-два припадъка през живота си, без да става дума за епилепсия и да се провежда лечение. Лечението при установена диагноза се провежда с антиепилептични препарати, по строго определена схема и доза, в зависимост от възрастта, типа припадъци, честота, ЕЕГ-находка и редица други фактори. Липсата на пристъпи в течение на три и повече години е основание за постепенно спиране на лечението, без да има гаранция за рецидив. Лечението при епилепсиите е фармакологично с антиепилептични медикаменти и нефармакологично (хирургично, вагус нервна стимулация и кетогенна диета). Механизмите на действие на антиепилептичните медикаменти са свързани с потискане активността на невроните чрез повлияване на процесите на възбуда. Фармакологичното лечение цели преустановяването на епилептичните пристъпи. Основно правило е лечението с антиепилептичните медикаменти да се започва след 2 и повече не провокирани епилептични пристъпа, но при хора с органично мозъчно увреждане и начален епилептичен статус лечението се започва след първия пристъп. Изборът на конкретния антиепилептичен медикамент зависи от вида на епилепсията и типовете епилептични пристъпи. Някои неподходящо избрани антиконвулсанти могат да влошат епилептичните припадъци.Внимание!Началното лечение с правилно подбрания медикамент преустановява епилептичните припадъци при около 47% от случаите, още около 13% се повлияват от замяната с втори подходящ антиконвулсант, само 1% допълнително се повлиява от трета монотерапия.При останалите 40% от болните с епилепсия припадъците се повлияват по-трудно и се налага комбиниране на два, в някои случаи и на три антиепилептични медикамента. Лечението с антиконвулсанти се провежда от 3 до 5 г. според вида на епилепсията.Част от трудно лечимите епилепсии са подходящи за оперативно лечение. Прогнозата, т.е. преустановяване на епилептичните припадъци, зависи от вида на епилепсията и причините за нея. Задачата на невролога при наличие на епилепсия е да постави правилната диагноза на вида на епилепсията, типа пристъпи, да определи причината след проведените изследвания и да започне своевременно антиепилептично лечение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар